Брауни мъфини

Ако ви се хапва нещо силно шоколадово тези мъфини са перфектният избор. Вкусът им е толкова наситено шоколадов, че трудно успяваш да изядеш цял мъфин без чаша студено мляко под ръка (или друга напитка). Направих ги малко импровизирано, дояде ми се нещо сладко а не ми се излизаше и трябваше да действам с наличните продкти. Намерих подходяща рецепта и се задействах. Така попаднах на тази ужасно бърза и лесна рецепта с невероятен резултат! Определено влиза в любими! Ето я и рецептата:

Брауни мъфини:

120 гр. масло

200 гр. шоколад с висок процент какао (използвах Гайо кулинарен шоколад)

200 гр. захар (смесих бяла и кафява захар)

3 яйца

50 гр. счукани орехи (лешници)

100 гр. брашно

ванилия

лъжичка ром

Маслото и шоколада се разтопяват на водна баня, добавя се рома (с който малко се олях, нали сипвам направо от шишето, та дойде повече от една лъжица, но това определено не се отрази негативно). Сместа се дърпа от огъня и към нея се добавя захарта. разбърква се добре, добавят се ванилията и разбитите леко на ръка айца. Разбърква се, добавят се брашното и ядките. Сместа се обърква колкото да се смесят добре продуктите и се разпределя във формички за мъфини с хартийки за мъфини. При мен излезнаха 13 мъфина. Пекох ги при предварително загрята на 180° фурна за 25 минути и бях на границата да ги препека. При тези мъфини е хубаво вътрешността да остане леко влажна - вадят се от фурната когато забита клечка за зъби излиза с влажни трохи. 

Бадемови бисквитки с дулсе де лече

Тези бисквитки станаха много вкусни. Чудесни са за лека закуска с кафе или чаша мляко. Самите бисквити са много лесни и бързи за приготвяне а пълнежа е дулсе де лече. За дулсе де лече за пръв път прочетох тук преди доста време. След това срещах дулсе де лече в много блогове и рецепти из интернет и, бих казала, му се носи славата на нещо изкусително вкусно и неустоимо, което непременно трябва да се пробва. Дулсе де лече всъшност се приготвя много лесно. Просто слагате консерва подсладено кондензирано мляко в тенджера, покривате с вода и варите 3-4 часа на слаб огън, като внимавате консервата да е покрита с вода през цялото време (доливате при нужда). Това е. Резултатът е гъст карамелен крем. Може да го ползвате в най-различни сладкиши, кремове, за подслаждане на кафе или просто да го ядете с лъжица директно от консервата :) Моята първа среща с дулсе де лече е с тези чудесни бадемови бисквити и сега, като пиша това, ми се иска още да имаше от тях, но за жалост свършиха.

Бадемови бисквити с дулсе де лече

100 гр. масло на стайна температура

1/3 ч.ч. кафява захар

1 яйце 

1 ч.ч. смлени бадеми

1 1/2 ч.ч брашно

1/2 ч.л. канела

1 ч. л. джинджифил на прах

(за аромат ползвах канела и джинджифил, може да замените с други подправки, например ванилия, карамфил, лимонови корички и тн.)

дулсе де лече

Маслото и захарта се разбиват с миксер докато стане хомогенна маса, добавя се яйцето и се разбърква пак. В купа се пресява брашното със канелата и джинджифилът, добавят се смлените бадеми и сместа с яйцата и се замесва тесто. Тестото се разточва върху лист хартия за печене на блат с дебелина няколко милиметра (или колкото искате бисквитите да са дебели) и от него се изрязват бисквитки с формички за сладки. Бисквитките се нареждат във широка тава покрита с хартия за печене и се пекат около 8-10 мин. на 180 гр. Дулсе де лече се приготвя по описания по-горе начин, оставя се да истине и бисквитите се слепват по две с него. Оставят се в кутия да престоят поне няколко часа. Като престоят стават по-вкусни.

Мъфини с моркови и топинг от сирене крема

На скоро се влюбих в най-прекрасната торта - морковената. Страхотно свежа, невероятно вкусна.. абе изобщо перфектна. Реших да пробвам да спретна едни мъфини в този дух. Тортата е някък празнична и не върви да ядем торта всеки ден, но пък мъфините - те са си за всеки ден! Намерих рецепта за морковени мъфини в интернет, оказа се, че имам всичко необходимо и се захванах. Само да отбележа, че морковената торта е несравнимо по-вкусна, но и мъфините станаха чудесни :)

Морковени мъфини с топинг от сирене крема

(при мен излезнаха 12 мъфина)

100 гр. кафява захар 

175 мл. масло (или олио)

2 яйца

225 гр. брашно

1 ч.л. бакпулвер

кората от 1 лимон

щипка сол

2 ванилии

1 ч.л. канела

150 гр. настъргани моркови

по желание - 100 гр. орехи или нарязан на ситно ананас

За топинга:

125 гр. сирене крема
100-200 гр. пудра захар (на вкус)
1 с.л. мед

Захарта се разбърква със разтопеното масло (олио), добавят се яйцата и ванилията. разбърква се добре. В купа се пресява брашното със солта, канелата и бакпулвера. настърганите моркови се объркват със ядките и/или ананаса и се добавят към сместа със яйцата. Сместа се добавя към брашното и се разбърква с дървена лъжица. Разпределя се във формички за мъфини, в които са сложени хартийки за мъфини. Пекат се на 200 градса до готовност (20-30 мин. или докато забодена клечка излезне суха).

Сиренето крема се разбива със меда и захарта, която се добавя по малко докато стане сладко на вкус. Може да се добавят една-две лъжици течна сметана. Истиналите мъфини се покриват със топинг.

Козунаците за Великден!

Едва за втори път правя козунаци, затова не бих казала че съм голям специалист. Всеобщото мнение е, че това е някаква голяма сложнотия и неопитните домакини по-добре да не се захващат за да не се изложат много. Аз обаче не мисля така. Има редица правила и съвети за хубави козунаци из интернет, които ако следваш не виждам защо да не се справиш (аз успях), освен това е много забавно. Само момента с великото едночасово месене е малко досаден и се изисква търпение, но и това не е болка за умиране.

Чудих се много каква рецепта да избера. В интернет има голямо изобилие от рецепти и вдъхновяващи предложения. Спрях се на карамеления козунак, който промених до толкова, че не бих нарекла това, което се получи карамелен козунак, но все пак стана много вкусно. Захванах се с изпълнението докато бебето спеше (разбира се това не трая дълго). Планът беше да направя два малки козунака и 12 мънички козуначета във формичките за мъфини (беше ми много интересно какво ще излезе). При оформянето на самите козунаци след първото втасване ми беше голяма бъркотия... на колко да разделя тестото.. това много ли е за тази форма, а онова за мъфинските форми... я да махна малко от тук...В крайна сметка излезна едно малко кръгло козуначе бонус :) 

Ето и рецептата:

Козунак със сушени кайсии и козуначени мъфини

около 1,2 кг. брашно

8 айца 

250 мл. прясно мляко

300 гр. захар

3/4 кубче прясна мая

200 гр. масло

1 ч.л. сол

кората от 1 лайм

кората от 1/2 лимон

кората от 1/2 портокал

4 ванилии

3-4 с.л. ром

100 гр. сушени кайсии

За топинга:

1/2 ч.ч. кафява захар

1/2 ч.л. канела

1/2 ч.ч. натрошени бадеми

разтопено масло за намазване
1 яйце за намазване

Едно от правилата за хубав козунак е всички продукти да са със стайна температура (не от хладилника), за това аз извадих маята, яйцата и млякото от хладилника предишната вечер (няколко часа са достатъчни). Използвах яйца от кокошките на село и козунаците станаха едни такива жълти, да им се ненарадваш :). Помещението, е което се случва козунакоправенето, трябва да е затоплено, за което аз пуснах една малка печка-духалка (настана непоносима за мен жега, с бебешкия бяхме по гащи).

Маята се размива в купичка с половината мляко (леко затоплено, но в никакъв случай горещо), лъжица захар и няколко лъжици брашно.  Покрива се и се оставя да шупне. През това време в голяма купа брашното се пресява с ванилията и солта (аз го пресях два пъти). Добавят се яйцата, млякото, лимоновите и портокалови корички, лъжичка ром, закваската (шупналата мая) и се разбърква с дървена лъжица, след което се замесва (ако е нужно се добавя още брашно). Разтопеното масло се добавя постепенно по време на месенето, на което е желателно да издържим около час (или поне 40 минути, хайде). Тестото трябва да е меко, не лепкаво, лесно за боравене. Замесеното тесто се поставя в купа, като се намазва с масло или олио за да не хване коричка, покрива се с кърпа и се оставя да втасва на топло докато удвои обема си. Ако бързате може да включите фурната на 50 градуса и да сложите тестото вътре - това значително намалява нужното време. Все пак казват, че по-бавното втасване подобрява вкуса на козунака. Останалият ром се загрява, кайсиите се нарязват на парченца и се слагат в него да набъбнат (може да добавите лъжичка-две вода ако течността ви се стрвува малко). Топингът се приготвя като в купа се разбъркват смлените ядки, кафявата захар и канелата. Втасалото тесто се замесва леко, добавят се кайсиите и от него се оформят козунаците.

Аз оделих около 1/3 за козуначените мъфини, от останалото излезнаха 3 козуначета . За мъфините разделих заделеното тесто на 10 топчици (всяка топчица трябва да е голяма колкото да запълва около 1/3 до 1/2 от формичката). От всяка топчица направих фитил, който осуках, намазах с масло и овъргалях в топинг, оформих пак на топчица и поставих в намаслената предварително формичка. Така приготвените козуначета оставих във фурната, включена предварително на 50 градуса, да втасат повторно (второто втасване трае по-кратко от първото), след което намазах с яйце, поръсих още малко топинг и опекох. От останалото тесто оплетох 3 козунака. Плетките, които направих са тройна плитка, четворна плитка и първата плетка от тук. Пропуснах да спомена, че преди да оплета козунаците намазах с масло и овъргалях фитилите в топинг. Оставих ги да втасват на по-хладно, за да не превтасат докато се пекат козуначените мъфини. Преди печене намазах със яйце и поръсих с още от топинга. Пекох във форми, поктити със хартия за печене. При печенето внимавайте да не препечете козунаците прекалено много отгоре - когато почервенеят и започнат да хващат коричка покрийте с фолио.

Ами това е, доволна съм, станаха много вкусни!
Христос Воскресе!

Естествените яйца и другите яйца

Във времена, когато повечето храни са продукт на химическата промишленост, прирдата е замърсена, говори се за глобално затопляне и природни катастрофи е важно да се опитваме да живеем по естествено, да замърсяваме по-малко, да се избираме по-чисти храни. Не бих казала, че съм фанатк на тази тема, но откакто съм майка се опитвам да живея повече в тази насока. Затова и тази година най-накрая реших да опитам да боядисам яйцата с естествени багрила. Пакетче боя за яйца, от тези, масово разпространените по Великден, съдържа Е 102, Е 110, Е 122, Е 132, Е 133 - стандартни оцветители. За "ползата" от тях можеш да прочетеш тук (страничните ефекти включват гадене, повръщане, обриви, уртикария, пристъпи на астма, алергични реакции, туморни образования и са забранени в някои страни), а сега за естествените багрила и недотам успешният ми опит с тях...

В интернет има много информация за това с какво (от природата) можем да боядисаме яйцата си. Червено цвекло, обелки от червен лук, дъбова кора за червен цвят, куркума, шафран, лимонена или портокалова кора за жълто, спанак или коприва за зелено, боровинки, бъз, домашно вино за синьо и тн. Аз реших да опитам със обелки от червен лук за червено, куркума за жълто, червено зеле за синьо и спанак за зелено. Получи ми се само жълтото... Първо сварих обелките от лука както бях прочела. Обелките от около килограм и половина червен лук варих 30 мин, стана червена отвара, добавих сол и оцет.. ефектът обаче беше кафяв или жълто-зелен (в зависимост колко държах яйцата). 

За жълтото сложих 2 лъжици куркума, сол и оцет в буркан и залях с вряла вода. Първите яйца станаха страхотно жълти, но когато боята поистина каточели не боядисваше вече. Спанакът за зеленото май не го сварих като хората.. много вода ли му сложих или малко го държах на котлона... тук вече бебешкият беше почнал да протестира, че е оставен да наблюдава безучастно отстрани, суматохата в кухнята от друга страна беше вече голяма (майка ми и баба ми се присъединиха към "боядисването" и искаха да боядисат хубави червени яйца с купешките бои) и аз малко го попретупах...  не боядисваше ама хич. За синьото нарязах и сложих на котлона червено зеле - стана лилава отвара, отново НЕбоядисваща... И така.. яйцата ми станаха жълто-кафяви всичките, зелето баба ми спретна на манджа, спанака взе за супа... а останалите яйца се нашариха с купешките бои... станаха по-шарени, но аз си харесвам мойте, несполучливи естествени яйца. Догодина ще се постарая повече и се надявам да докарам още някой цвят :)

естествените яйца...

и другите айца...